И пак за Фалкон-1

След известен период на мълчание, в пространството отново се появиха съобщения за Фалкон-1.

(Ама хубава снимка, а?)

Първото беше преди известно време, началото на месеца на сайта на SpaceX, когато Elon Musk след дълго мълчание съобщи, че резултатите от разследването на провала на първия полет на Фалкон на 24 март т.г. (подробно тука отразен) са готови и предстои публикуването им.

Това въпросното разследване се провеждаше от Defense Advanced Research Projects Agency (DARPA), поради това, че тогава – при опита за изстрелване на 24 март Фалкон-1 трябваше да изведе в орбита малък военен спътник, а и поради това, че по всичко личи – целият проект Фалкон се ползва с тясната подкрепа на американското военно ведомство и в частност въпросната Агенция за напредничави проекти в отбраната.

Най-сетне, в края на седмицата DARPA съобщи, че резултатите от разследването на инцидента са официално готови. Ето текстът на официалното съобщение за пресата от сайта на ДАРПА – DARPA APPROVES RETURN TO FLIGHT FOR FALCON 1 LAUNCH VEHICLE (pdf).

Ето и същото (за по-лесно четене) – DARPA Clears Falcon 1 For Next Launch Attempt от сайта на Space Daily.

Впечатляващото и в двете заглавия са изразите “Return to flight” и “clears for next launch”.

С една дума – Фалкон-1 се “завръща в полет” (макар и така и да не успя да направи ни един, горкият, досега) и няма повече пречки пред следващия опит за изстрелване.

Обаче на главния въпрос – нито DARPA, нито още по-малко Space Daily могат да ни отговорят.

Кога? Ще бъде този втори – и дано този път успешен – опит за изстрелване на Фалкон-1?

Единственият, който може да ни отговори е Elon Musk, респ. сайтът на SpaceX.

По-рано – приказката беше, че се надяват следващият опит да е през септември. Но плановете бяха също второто изтрелване да не е от Кваджалейнските острови, а от базата Ванденберг, в Калифорния.

Най-новата информация на сайта на SpaceX без да дава ясен отговор на вълнуващия ни въпрос, вече представя леко по-различен от по-раншния Launch manifest.

От тази твърде интересна таблица научаваме, че първият полет на Фалкон-1 е трябвало да се състои през първото тримесечие на годината (не се състоя в тесния смисъл на думата, опит само имаше за жалост – и то последните дни на тримесечието), а – интересният – вторият опит вече не е планиран за изстрелване от Ванденберг, нито е за септември. Ами е за последното тримесечие и пак от Кваджалейн. И пак с военен спътник (щом “клиентът” е DARPA). Но пък до края на годината са предвидени цели два. Дано.

Последното тримесечие започва на 1 октомври, което си е само един ден след септември, но пък трае цели три месеца и като едното нищо може пак да се окаже, че опитът ще е в края на периода (а вторият кой знае кога).

Обаче, от друга страна пък, толкова вече се намъчихме с този Фалкон и толкова се изморихме и отегчихме да се надяваме и да го чакаме ха днеска, ха утре (припомням – първите вълнения бяха през ноември мин.г, после стартът се отлагаше безброй пъти, за да го докараме до това срамотно плюф, което се случи при най-сетнешния реален опит през март), така че – успя да ни дресира. С една дума – на всичко сме готови – и да се отлага, и да се протака – само и само най-сетне да стане успешно и да тръгне работата.

Изобщо – с тези неща – научихме се на търпение. Така че търпеливо ще чакаме да видим как ще се развиват работите. Всеки случай – една от формалните (и значи важни) пречки е отпаднала. Оттук натам да видим дали енергията и ентусиазмът на Елън Мъск ще са достатъчни за по-скорошно – и успешно – изстрелване.

Скрити

Колко ни е голямо личното пространство?

А кръгло ли е? В неговия център ли сме и с радиус ли наоколо описваме чертата – като с един пергел – отвъд която може, а отсам която вече е забранено? Или – може би е квадратно? С неправилна форма?

Май последното е най-вероятното. В посоката накъдето гледаме и – може би – виждаме – личното пространство е по-голямо. Натам, накъдето не знаем и е тъмно, там границата му е почти съвсем близо до нас.

То една голяма мода от едно известно време стана да се говори изобщо и да се воюва – в частност – за моето си лично пространство.

Замисляйки се – има причина, разбира се, има и обяснение.

Струват ми се очевидни и следователно неособено интересни. Значително по-интересно е осъзнаването на това колко нееднозначно се отнасяме:

• един път към своето лично пространство и към неговата неприкосновеност;
• а друг път – към чуждите такива.

Чуждите са определено значително по-малко неприкосновени от нашето си.

Макар че? Има и хора, които любимото им е да разказват себе си. На пръв поглед излиза, като че ли за тях няма тяхно си лично пространство – или поне че те са дотолкова гостоприемни в него, че канят вътре всички.

Всеки сигурно ще каже, че познава такива хора. А трябваше да се смутим от многозначителния израз – “на пръв поглед”.

Щом има пръв, може да има и втори, а може и много-много по-навътре поглед.

Някои може да го правят съзнателно, някои дори може да са го довели до изкуство, други – не изключвам да се държат напълно несъзнателно така. Тайната цел и на едните, и на другите, и на третите е само една обаче – и тя не е да се правят на гостоприемните домакини, поканили и осигуряващи комфорт на гостите си в своето лично пространство, чрез развеждането им навсякъде из него. Не, не е тази.

Както се казва – капан и уловка; покана; увличане на другия във водовъртежа на многословието.

С една дума – тактически прийом за тайно, нерегламентирано, доброволно от твоя страна нахлуване в личното ти пространство. А още по-просто казано – говорейки много за себе си, аз се надявам да те забълбукам и въвлека в разговор, в който и ти неминуемо, доброволно да ми разкажеш и твоите неща, тосет да ме поканиш и ти мене в твоя свят на личното ти пространство.

Стават такива работи. Къде е разделителната черта между приветстваната откритост и ясното, хладнокръвно и спокойно нямане за криене, от една страна, и – заговорническото, от задни мисли продиктувано преднамерено самоафиширане с цел да нахлуя нерегламентирано в твоя свят?

И още – съвсем дребен, но набиващ се на очи детайл.

Дори да приемем, че такова зад- и предумишлено автомногословие е напълно безобидно; дори да се съгласим, че има и такива хора, които просто обичат да говорят за себе си и да се саморазказват, без други помисли - но те… – правят го твърде и старателно избирателно.

Давайки вид, че говорят много, давайки вид, че разказват всичко – и главно в детайлите му с тяхната множественост – нещо дребно хитричко има в тях. Те всъщност много старателно и напълно внимателно заобикалят, прескачат и пропускат – често дребни, често несъществени и неважни неща, но не само.

Самият факт на “пропускането-заобикаляне” в пороя разказвателни думи за всичко е сам по себе си меродавният и показателен.

Очевидно е, че по него съвсем е несложно да възпроизведеш – не толкова кое точно е пропуснато (това като правило е напълно безинтересно) – а причините на това тихомълкомно премълчаване на дребен наглед детайл.

Осъзнаването на нещо такова като правило е леко притеснително. Малко сепващо, така; стряскащо малко дори.

“Колко познавам човека този? Колко е вярна представата ми за него, а колко тя е основана на точно определено целенасочено нейно създаване от негова страна? Докато всъщност, обективно, той е малко – така, по-инакъв.”

Скрити, премълчаващи. Запазващи “личното си пространство”, което щом е наше, то значи и определението за него е достатъчно като здрав балон, който може да надуваме колкото си искаме и той да обхваща все повече обем.

В този обем се включват и други хора, и тяхно неприкосновено лично пространство (най-вече) и собственият начин на манипулиране на околната окръжаваща действителност.

Скрити, премълчаващи… Всъщност, налага се да си признаем – такива сме.