Déjà vu

Усещането все едно времето се е върнало назад и сега сме ноември 2005-та беше непреодолимо.

По същия начин стартът първо се забави, от 1 часа наше, стана на 1 и 45 през нашенската нощ. После отмина и този час и пак нищо не стана. После, най-сетне в 2 и 10 обявиха дългоочаквания scrub. То така стана вече – дългоочакван – не старт, а scrub, отменянето му.

Истинско déjà vu.

 И отново по абсолютно същия начин – абсолютно никаква информация. Никой нищо не ти казва, а ти си гадай, ако си врачка или ако поне малко от малко имаш 2-3 дипломи по ракетна техника и 15-20 години стаж на Кейп Канаверал. Какъвто отдалече е ясно, че не е тукашният случай (и вероятно, слава богу).

Затвърждава се старото подозрение, че фирмата на Елън Мъск е досущ като нашите ДПС и ДСБ. ДСБ, защото е one-man-party, но не партия, състояща се от един само човек, а партия, крепяща се на един само човек . Партията на един човек. Ако той примерно се пенсионира и реши да се оттегли на медитация в един от модните квартали-курорти на столицата и на писане на мемоари за най-успешното управление на родината в цялата й история – и партията неминуемо ще се разсипе за часове от само себе си. Без него тя е нищо. А като ДПС – защото надали в целия Юросъюз има по-тоталитарна и авторитарна партия, както е добре известно на всички, но което не ни пречи да се отнасяме толерантно и с разбиране. Та даже и със симпатия.

И тука е така - фирмата на един човек и най-авторитарно-тоталитарната фирма. И ние му симпатизираме, като капак на всичко отгоре. Затворена като едно идеално черно тяло – информация вътре влиза, но нито бит такава навън не излиза.

Ако бъш-босът лично не я снесе – с половин уста, и с две думи. А често и с една само.

Вече 13 часа и 35 минути след скръба, а още няма и една дума за това какво го причини, какво точно стана, защо така – пак! – стана и най-вече кога ще е следващият опит. Първите приказки нощеска бяха, че “ще опитаме след 24 или 48 часа”. Ако приемем първото за вярно, тогава значи 9 часа само преди следващия опит за изстрелване – и няма капчица информация ще има ли, няма ли да има demoflight 2 – и какво изобщо става.

Голямо уважение към публиката, няма що - дето все пак, интересувайки се, явно проявява и нещо като симпатия и желание най-сетне нещо да се случи – успешно, а не само размотаване и иди-ми-дойди ми, като че ли сме на евтина селска вечеринка.

Не, не беше вчера денят Х. Леки подозрения имам, че няма да е и днеска.

Но, да видим. Както е известно, надеждата мъждука до последна капка светилен газ.