1/2 lift-off

Тази нощ, в 3.10 българско време (0110 GMT, 21 март 2007), Фалкон-1 най-сетне успя да се откъсне от земята и така да се каже, излетя.

Трябваше това да стане в 1 часа, но както са ни навикнали вече забавянето е нещо като ритуал за фалконците. Около час преди реалния старт – половин секунда след запалването на ракетата стартът беше прекратен поради недостатъчно налягане в горивната камера на първата й степен (поетично наречена Мерлин).

Айде пак всичко наново. В 3 и 10 все пак излетя.

И летя цели 5 мин и 5 сек.

Което си е твърде много по-голямо подобрение в сравнение с миналогодишния отпреди 1 година опит, когато работата не трая и 30 сек (20 сек и малко).

Според главния фалконец, да не му упоменаваме многократно упоменаваното южноафриканско име, ракетата стигнала около 300 км над земята.

Когато пак се разкова. Това, което се вижда от камерата на борда на Фалкон – е как започва да се върти като един пумпал, след което телевизионното предаване спира. Както и всичката телеметрия, т.е. загубена е всякаква връзка с ракетата.

Без да достигне планираната орбита (400 и нещо на 600 и нещо км) и без да е направила пълна обиколка около земята – предполага се, че е паднала “половин свят по-натам”. Не се знае къде точно, но да се надяваме, че не е било върху главата на някое гъстонаселено с изолирани от света инки в Андите. И такъв въпрос имаше – може ли, пита го репортерът, ракетата да е паднала в някоя обитаема зона? Не! Отговаря самоуверено компютърният и по съвместителство ракетен гений, като че ли е бил там.

Естествено, снимки още не дават, дават само видео от старта, от което той изобщо не се вижда, засенчен от гъстък облак оранжева пушлявица, но да се надяваме по-късно ще се появи и илюстративен материал.

А още в обобщение Елън казва: не беше, вика, идеален ден, но беше добър ден. И – нямало да има повече изпитателни изстрелвания. Следващият път – направо комерсиален, редовен старт. Трябваше да е някъде през лятото, което в най-добрия случай, както се научихме, означава между Коледа и Нова година.

Стига да успеят да оправят аномалията, случила се с втората степен на ракетата. Аномалия, за която дори не знаят каква е и от какво е причинена.

Трудно и мъчително се ражда историята.

Така че – на въпроса дали сме присъствали на раждането на историята и на новото революционно бъдеще на космическите операции – все още не можем да си отговорим.

Че е подобрение в сравнение с миналогодишния провал – е очевидно. Но и че е много далече от истински успех – също е повече от.

Както Майкъл Грифин вчера бил казал – “стискам, вика, всички пръсти на ръцете и краката работата да стане.”

Май-май? Друго не помага, освен само чистата случайност.

Щото, ако и ракетните им разработки са същите като компютърните – лошо й се пише на ракетната технология.

Което и се доказва от дотук показаните умения.

Изглежда – много време ще мине преди човечеството да изболедува детската си пъпчива шарка, известна като заразени с компютърния вирус нахакано-самодоволни и самовлюбени, илюзорно вярващи си, че са нещо повече от хиляди и хиляди генерации обикновени хорица преди тях, компютърни инфантил-мутанти.

Все пак – малка крачка напред е направена. Както си му е и редът. Нищо не може да прескочи нормалния развой на нещата. Той е по-силен и от най-големия фиксиран комп-ентусиазъм.

Както и да е, де.