По начин подобен, както свързвам LiveJournal с музиката, така – свързвам уърдпрес – с Фалкон. Връзката, както поясних в предния пост е случайна и се свежда до това, че когато back in november правех първи опити в уърдпрес (но друг, не този), то така се случи, че се чакаше първият inaugural полет на Фалкон. И – е да, чакахме, чакахме, но не дочакахме.
Но тази нощ – най-сетне дочакахме. За да видим – какво? Един ill-fated първи полет. Двайсетина секунди след старта работата се разкова и less than a minute от изстрелването първият, дългоочакван, най-сетне случващ се live event, който трябваше да сложи и бележи началото на нова страница в историята на бъдещето на човечеството, неминуемо и неизбежно свързано с космоса и космическите изследвания – Фалкон, вместо на траекторията си към необятните и мамещи простори на космоса – се озова – къде?
В океана. По възможност – Тихия такъв. На хиляда или по-вероятно милион несъбираеми и невъзстановими парчета, парченца и парчетии.
Че не е никакво изключение – съвсем напълно никакво не е – такова развитие. По-скоро – изключението е обратното – проблемите да отсъствуват напълно, случаи, които се броят на пръстите на едната ръка.
За Фалкон съм писал доста. По-точно – за него, за СпейсЕкс и за Елън Мъск, човекът, който с дебелите си “дот ком”-генерирани мангизи стои зад Фалкон, зад СпейсЕкс и зад мечтите си за космоса. С което ми е симпатичен, както ми е едновременно с това леко отблъскващ, поради self-made-ния си блясък в очите, толкова типичен за хората, които неотклонимо вярват, че светът е интернет, а доколкото светът – това са парите, то и интернет – със същата сила са парите, които само стоят там, в очакване ние да ги спечелим. Което и непреодолимо норовим като един кон тип състезателен жребец да направим колкото се може по-бързо.
От една страна има нещо сбъркано в тия бързо и приказно забогатели без особен труд и без копане на лозето в продължение на по 12 часа на ден в продължение на 12 години младежи. Има нещо маниакално в това. Главно във вярата им, че светът е сведим до нулите и единиците от двоичния език на компютърното програмиране.
От друга – мислене, сведено само до едни нули и единици; възприятие за света, свеждащо се само до двоични знаци – е нещо по-извратено и изопачено дори и от черно-сиво-бялото възприятие за него. Ясно е, че светът е малко по-сложен. Или – още по-точно – малко по-неуправляем, непредвидим, неподконтролен – и вероятно заради това – доста по-интересен, от която и да е компютърна програма, концепция, управляваща операционна система и всяко друго, принадлежащо към сферата на условното опростяване на познанието каквото по съществото си представлява подтискащо доминиращата и обсебваща идея за света като операционна система, на която само трябва да намериш “цаката”, което ако сториш – си “майсторът” и “големият играч”, а другите са загубените и поради това заслужили нерадостната си бедна съдба будали.
Но да не се отклоняваме от темата за горкия Фалкон.
В крайна сметка, човек напълно спокойно може и да не знае и да не е и чувал – а и никога да не чуе – за него. Какъвто е и преобладаващият случай.
Всеки случай, искрено се надявам Фалкон да успее. И наистина да стори това, което се твърди, че е предназначен да направи – а именно, истинска революция в достъпа до околоземна орбита, чрез рязко понижаване на разходите за това.
Надявам се да успеят и другите фалкони – средният клас (Фалкон-5) и тежкият (Фалкон-9), а също и особено – пилотируемата капсула Драгон. И особено, и най-вече – силно се надявам да се реализира мечтата (или желанието, или целта) на Елън Мъск – да изпрати малък (или какъвто и да е) научен сателит на Марс. Както и му пожелавам да полети сам в космоса – на собствената си ракета 
.
Един провал и един неуспех не би трябвало да спрат – нито него, нито – изобщо – научния и технологичен прогрес.
Пожеланието е само – фирмата му да се държи по-френдли с любителите, предоставяйки им информацията, уважайки желанието и нивото на ерудираност и осведоменост на хората, вместо да се държи като монополист, който се старае да избяга от зоркия поглед на антимонополната комисия .
Забележка – тагът “read more” – за съжаление – не работи. А беше една от най-главните причини да харесвам уърдпрес. Да се надявам, че е някакъв временен проблем, все пак в първия пост беше станало. Read the rest of this entry »
